ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ В ДРЯНОВСКАТА ОБЩИНА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ
Доклад пред Кръгла маса на тема: „Културата на малкия град - наследство и бъдеще"
Територията на Дряновската община е район с древна култура, която се проявява особено през Средновековието по време на Второто българско царство, когато този край е част от столичния ареал с царските владения на Асеневци и системата от манастири и храмове на Търновската книжовна и художествена школа. През Възраждането тук се раждат и израстват видните дейци на националната ни духовност като Колю Фичето и архимандрит Максим Райкович, рано се създават светско класно училище и читалище, родолюбиви дряновци набират средства за строеж на църкви и други обществени сгради, за книги и списания. Тези предпоставки са основа за един стопански и културен напредък на Дряново след Освобождението, когато градът става околийски и туристически център, а Дряновският манастир придобива национално и международно значение със своите природни, исторически и археологически забележителности. През 140- годишното развитие на Дряново като град за него е характерно наличието на много будни личности, които се раждат, израстват и се възпитават тук, но после напускат родното си място и дават своя принос в националната и световна култура. Такива забележителни дряновци са Никола Мушанов, Михаил Тихов, Рачо Стоянов, ген.Христо Койчев, инж. Сашо Стоянов, Стойчо Мошанов, ген. Иван Цончев, проф. Васил Геров, акад. Христо Недялков и много други. Този процес на разпространение на дряновския творчески дух продължава и днес и той дава специфичени особености на културните процеси тук - една от тези особености е, че на територията на дряновската община липсват професионални културни институти (с изключение на Историческия музей), а творческата художествена дейност се осъществява основно в читалищата под формата на самодейност и детско любителско творчество, а професионалните творци - художници, писатели, журналисти, фотографи и др. членове на национални творчески организации, остават вън от организираната и регламентирана културна дейност на местните културни структури. През последните 20 години са направени само два опита тези самостоятелни културни дейци да бъдат обединени в творчески сдружения: едното във Фондация „Рачо Стоянов" - творци от малкия град (1993 -1999), а другото - настоящото „Сдружение за образование и култура"(2009).
. Проследявайки наличните публикации в постоянно излизащия през тези години местен вестник „Дряновска искра" (сега „Дряново нюз"), чието запазване и съхраняване е немалка заслуга на културата през този период, можем да констатираме (по сведения на редактора Радомир Димитров) следните особености в развитието на културния живот. След 1989 година започнаха опити за трансформация в културния сектор по посока на либерализация и децентрализация на културните дейности и институти. Една от стъпките бе промяната на функциите, които държавата осъществява спрямо сектора - политически, финансови и административни. На практика държавата промени функциите си от собственически към регулаторни, но без предварително формиране на среда - пазарна и социо-културна, което доведе до дисбаланс на културното потребление и правенето на култура. Издадени бяха много книги на наши творци, може да се каже, че не бе пропусната да се отбележи нито една по-важна дата , свързана с дряновските творци. Но тази децентрализация доведе до това, че всяко културно звено започна да прави култура на парче. Дори най-големият ни културен празник Поезия и песен на Балкана не може да обедини всички местни творци, а идват от София да ни правят празниците. Отделни културни институти даже не искат да стоят заедно в културния афиш на града за празниците ни. Разделихме културата и постиженията в различни местни медии и прекъсна издаването на една обща страница за култура „Гласове", която излизаше през 80-те години. През последните 20 години се загуби и творческата връзка с повечето авторитетни културни дейци в столицата, които и една земляческа среща може да обедини. Но и тази хубава инициатива е забравена. Прекъсна се връзката със селата, откъдето има още какво да се черпи по отношение на култура, традиции, фолклор. Днес опитите за децентрализация не се приемат като достатъчно ефективни. Една от причините за това можем да търсим в липсата на стратегическо мислене и цялостна визия за процесите на преход в културата, както и в късната поява на национална стратегия за децентрализация. Ролята на културата като фактор за устойчиво регионално развитие все по-често се появява в дневния ред на обществения живот, но все още не е направена следващата крачка - да бъдат определени цели, приоритети и инструменти относно ролята на общината, културните институти, бизнеса и неправителствените организации при изграждането на регионална културна политика, за което нашата Кръгла маса би била полезна, надяваме се.
Ако проследим отчетите на Общинските ръководства от 1989 до края на 2009 г за политиката и проявите в областта на културата, ще трябва да отбележим следните по-важни дейности и особености. През периода от 1989 до 1994 г. се преживява един процес на силна редукция и промени в културните дейности, дължащи се на политическите промени и борби за надмощие на новите партии. Това се отразява двояко върху културата - отричат се и се изоставят традиционни форми и празници с манифестации и шествия, културните институти се затварят в себе си и се стремят да се съхранят в борба срещу другите, понякога и срещу общината, което довежда до девалвиране на авторитета на общинската власт, проявяват се все-по силно конфликти на политическа основа и върху лични интереси
През мандата на кмета Дария Съчкова (1995-1999) се забелязва стремеж към нормализация на културния живот. Възстановяват се традиционните празници 24 май, „Поезия и песен на Балкана", „Балканът пее и разказва" и др. Възстановени са културните връзки с гр. Бихов от Република Беларус, контакти с посланици, създадено е Българо-белоруско културно дружество и др. През това време новост в културния живот е създадената през 1993 г. Фондация „Рачо Стоянов" - творци от малкия град" с председател Антон Антонов и секретар Румяна Станчева, подкрепяна от Христо Недялков, Теодора Ганчева, Димитър Стефанов и други дряновски творци. Фондацията разви активна дейност в сътрудничество с творчески обединения от други малки градове.
През времето на кмета Мирослав Семов (1999-2004) културният живот се оживява още повече. Кулминация на културните събития е тържественото национално честване на 200-годишнината от рождението на Кольо Фичето, съвпадащо с празниците „Поезиа и песен на Балкана", връчване на Националната награда „Рачо Стоянов" на поета Марко Ганчев, гостуването на президента на републиката в Дряново и на други видни политици и културни дейци. Проведена е Национална научна конференция за делото на Първомайстора и е издаден специален луксозен сборник с материалите от конференцията.
Най-активна в тези събития и процеси е ролята на Исторческия музей и НЧ „Равитие". Забележителна проява за подобряването на културната среда в града е създаването на естетически оформената „Пешеходна зона" по проекта „Красива България".
През управлението на Даниел Данков (2004-2008) са напровени ремонтни и обновителни работи в алеята към пещерата „Бачо Киро" , Паметникът-костница в манастира, крепостите Стринава и Боруна. Завършва се в основен вид ваканционното селище „Геша Вю", открива се „Хотел Дряново", паметникът на Васил Левски. Издават се специален брой на сп. „Пламък" - „Литературно Дряново"(2006) и книгите„ Дряновски дейци"(2007) „Дряновският край" сб. кн.5 (2007). Провеждат се празниците „Поезия и песен на Балкана" и националната литературна награда за цялостно творчество се връчва на Николай Димков (2007). Приема се дългосрочен план за развитие на културата и на другите дейности на общината от 2006 до 2013 г.
През настоящия мандат на на кмета на община Дряново - д-р Николов и зам кмет по образование и култура - г-жа Даниела Василева, на Общинския съвет с председател Ангел Димитров културният календар на общината се обогати още повече. Прие се практиката годишният план на културните събития да се обсъжда от всички представители на културните звена, утвърдиха се нови творчески формации - ателиета по живопис, „Книголюбие" и иконопис, създаде се творческа конкурентна среда между културните институции, Общинският съвет изгради Консултативен съвет, който оказва активно съдействие на комисиите, активизира се работата на комисията по образование и култура, предложиха се и се удостоиха от Общинския съвет със званията „Почетен гражданин" културните дейци Йордан Чуховски и Майсей Мойсеев. Като крупни културни събития се откроявят 150-годишнината на Дряновското класно училище, 140- годишнината на Читалищната дейност в града, 60-годишнината на ЦДГ „Детелина", 50-годишнината на ПТГ „Димитър Крусев", 60-годишнината на ВУИ „Св.Св. Кирил и Методий" - с. Керека, 40-годишнината на Исторически музей - Дряново и предстоящото честване на 210-годишнината от рождението на Колю Фичето. Изградена бе екопътеката „От Дискодуратера до наши дни" , благоустроен бе парк „Колю Фичето" по проект „Красива България", Отремонтирани са обекти на културата и храмове като читалищната сграда в с. Длъгня и оградата на църквата в с. Гостилица.
На територията на Община Дряново действат немалко културни институции: НЧ „Развитие", Исторически музей - гр. Дряново, НЧ „Дряновска пробуда", НЧ „Христо Ботев" - с. Гостилица, „НЧ „Денчо Славов" - с. Ганчовец, НЧ „Върбан Генчев" - с. Царева ливада.Добре работи Клубът на пенсионерите и някои младежки формации. Със своята богата и разнообразна културна дейност те дават основен облик на културния живот и помагат на Община Дряново при изпълнение на традиционните календарни културни прояви:
Ø Прием на Кмета на Община Дряново, по случай националния празник на Република България - 3-ти март, с ученици, ръководители, спортисти, треньори, вписани в Почетната книга „Дарования и постижения".
Ø Общоградско тържество за 3-ти март - ежегодно с програма и поднасяне на венци пред Руски паметник.
Ø Традиционно честване на годишнини от Дряновската епопея - ежегодно, посветено на подвизите на четата на Бачо Киро и Поп Харитон по време на обсадата на Дряновския манастир.
Ø Прием на Кмета на Община Дряново с просветните културни дейци в чест на Деня на славянската писменост и културата - ежегодно.
Ø Номинация „Учител на годината" - ежегодно, съвместно със СБУ.
Ø Шествие на просветни и културни дейци и тържествен концерт, във връзка с 24-ти май - ежегодно, съвместно с НЧ „Развитие" и други формации.
Ø Общински детски празник, посветен на 1-ви юни - ежегодно, съвместно с Отдел „Закрила на детето", НЧ „Развитие", БЧК, НПО и спортните клубове.
Ø Национален събор на пенсионерите „От дума на дума, от песен на песен" - ежегодно, съвместно с „Клуб на пенсионера" - Дряново и НЧ „Развитие" и други читалища
Ø Празник на балканските градове Дряново, Трявна, Елена, Котел, Твърдица и Гурково - „Балканът пее и разказва" - ежегодно, последователно в един от посочените градове.
Ø Културни празници „Поезия и песен на Балкана" - през 3 години, съвместно със Съюза на българските писатели, Съюза на българските композитори и НЧ „Развитие".
Ø Национален лекоатлетически шосеен пробег „Колю Фичето" - ежегодно, съвместно с Федерацията по лека атлетика и спортните клубове.
Ø Празник на град Дряново и традиционен Дряновски панаир - ежегодно, предпоследните петък, събота и неделя на месец октомври.
Ø Честване годишнина от рождението на Колю Фичето - на 5 години по специално изработена програма.
Ø Общинско честване на Деня на будителя - ежегодно, съвместно с училищата и читалищата.
Ø Коледни и Новогодишни празници - ежегодно, съвместно с читалищата, частни фирми, НПО и училища.
Ø От миналата 2009 г. по инициатива на Сдружение за образование и култура се въведе Коледна номинация на дейците на културата под патронажа на кмета на Община Дряново.
Дейностите на културните институти зависят от наличието и състоянието на материалната база, от кадровото и финансово осигуряване. Съхраняването и развитието на културни институции формира творческата памет и националното самочувствие на населението. Тя е една от предпоставките за опазване и обогатяване на културното наследство и развитие на туризма в областта. Проблем е недостатъчната финансова обезпеченост за развитието на културата, проблемите за собствеността, разпределенето ползването и поддържането на базата. Необходимо е да се търсят алтернативни финансови източници за осъществяване на ремонтни дейности, пълноценно използване, обновяване и реконструкция на сградите на отделни културни институти, с цел осигуряване на по-добри условия за работа и на по-качествени услуги за гражданите. В това отношение основен и важен за тази година е ремонтът на основната сграда на Историцческия музей. Нужно е решаване на проблема с отоплението на сградите на културните институти и читалищата.
Като общ проблем за богатото културно-историческо наследство в общината следва да се посочат недостатъчните грижи за поддържане на паметниците на културата и на храмовете, поради недостига на средства и подходящи механизми. Някои от тях са изоставени и без сериозна защита, нанесени са значителни щети и от времето, и от иманяри. Друг важен аспект е засилване на културната идентичност на региона и интензифициране на културния обмен. Включването в оборот на културните ресурси на региона ще създаде мултипликационен ефект и в други сектори на местната икономика, в частност туризма. Надяваме се на тази Кръгла маса проблемите, свързани с развитието на културата, да бъдат правилно поставени и да се набележат пътища за тяхното решаване.
Генчо ВИТАНОВ -
Председател на „Сдружение за образование и култура - Дряново"
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
