През 1871 година Васил Левски посещава Дряново и изгражда Революционен комитет. На заседанието присъства и 15-годишния Пенчо Шишков, който още на 14 години остава без баща и се грижи за своите четирима по-малки братя и една сестра. Обесването на Васил Левски му оказва голямо влияние и той става член на революционния комитет и непримирим с робството.
След обесването на Васил Левски през 1873 година Пахомий Стоянов, игумена на Дряновския манастир, който е ръководел революционния комитет е подложен на постоянни наблюдения и преследвания, както от турските власти, така и от търновския митрополит Стефан х. Радков. Изплашени дейците от Дряново се оттеглят. През същата 1873 година в Дряново е назначен за учител 32-годишния Радко Радославов. Образован и опитен революционер, но и той е преследван от властите и е местен от селище на селище. За да не угасне революционния пламък запален от Васил Левски, с подкрепата на двамата, временно, през 1974 година, Комитета оглавява Пенчо Шишков. През месец май 1875 година Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев посещават Дряново и избират за председател на революционния комитет Радко Радославов за подготовка на Априлското въстание. Пенчо Шишков и Радко Радославов през месец март 1876 година участват в заседанието на Окръжния комитет, на което се изграждат въстаническите дружинки. По предложение на Пахомий Стоянов на 22 срещу 23 март Пенчо Шишков и Алекси Станчов през нощта изнасят барута от манастира и го скриват на сигурно място. Революционната дейност на Пенчо Шишков не остава тайна за турските власти. На 26 април 2876 година той е арестуван заедно с Радко Радославов и Пенчо Марчев, като са отведени в търновския затвор.
След Освобождението неговите братя с помощта на вуйчо си хаджи Димитър Хаджигенчев откриват тютюневите фабрики в Дряново. Пенчо Шишков се отдава на обществена дейност за изграждането на нова България. Избиран е за кмет на Дряново през 1885-1887 г. Бил е народен представител на Дряново. Заедно със своите братя той е многократен дарител за възстановяване на Дряновския манастир, за строителството на читалище „Развитие". Той прави голямо дарение и за изографисването на църквата „Свети Никола".
Починал през 1917 година и е погребан в двора на църквата „Свети Никола" в Дряново.
Цанка Съчкова / Дряново News
Използвани материали:
1.Чолов П. „История на град Дряново" стр. -152,162,163,168
2.Иеромонах Пахомий Стоянов, записки - стр. 35
3.Държавен архив Габрово, ф-7к, оп. - 4
4. Сведения от Ганчо Шишков
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
