Стига до Тодор Живков, за да има днес Дряново вода от язовир Йовковци
Никола Българенски е роден на 13 юли 1917 година в с. Голямо Българене, Дряновска община. Баща му - дядо Кольо беше майстор строител, със смъртна присъда във Великотърновския затвор за антифашистка дейност. Освободен на 9 септември 1944 година. Никола Българенски завършва Тревненското дърводелско училище с отличен успех. Става дърводелски работник и като младеж се привързва към левите идеи. За антифашистка дейност е осъден и лежи в затвора три години. След излизане от затвора е мобилизиран и служи в Окупационния корпус в Гърция.
На 22 юни 1941 година след като Германия напада Съветския съюз Българенски получава съобщение, че е търсен от полицията. Решава да мине в нелегалност и приз месец юли същата година напуска казармата. Пеша и тайно от Беломорието се завръща в родния край. Свързва се с партизанските отряди в Горна Оряховица и Габрово. Става живата връзка между двата отряда. Българенски проявява изключителни организаторски качества. Партизанското име на Българенски беше Стойко. Той успява да създаде мрежа от ятаци и съмишленици в много селца на Габровски и Великотърновски окръзи. Ще спомена само някои от тези селища в Дряновската община - Дряново, Крачунка, Геша, Янтра, Буря, Гостилица, Чуково, Балванци, Керека, Гвоздейка, Длъгня, Косарка, Маноя, Ялово, Руня, Ганчовец, Игнатовци, Радовци, Царева ливада, Нейчовци. Проявява умения и способности да убеждава хората в идеи. Ето един пример за бързо мислене и действие: Един ден Българенски осъмва във Велико Търново при блокада на града от армия и полицаи. Българенски е въоръжен и за да скрие пушката си я слага в крачола на левия си крак - става „ куц". Движи се по улицата и вижда група дървари които отиват в гората. Решава да действа. Увещава секачите да го приемат при тях на работа, защото е „закъсал и няма пари". След малко колебание те го приемат. Групата има разрешение да премине през блокадата. Станал „секач„ Българенски се спасява. До обяд той сече наравно със всички и се показва като добър работник. През обедната почивка изчезва.
Доверчив ли е бил Българенски към тези, които го приемат? Доверчив, но и внимателен. Един ден той е в дома на зетя си в с. Черновръх, Тревненско. Зетят му казва, че ще отиде със сина си по работа до Трявна, а той да е спокоен тук - те ще се върнат след обяд. А зетят отива право в полицията. Съгласуват план за залавянето на Българенски - жив или мъртъв. Връщат се в селото привечер. Синът, предварително инструктиран, моли Българенски да му даде пистолета си „да го разгледа". Неподозиращ нищо той му го дава. Незабелязано младежът забива дървена клечка в цевта на пистолета. Свечерява се. Сядат за вечеря. Зетят предлага на Българенски да седне на стол, но срещу прозореца. Той сяда, а погледа му е в прозореца. Някакво съмнение започва да се прокрадва. Забелязва отвън тъмен силует, става от стола, тръгва навън и вижда на външната врата полицай. Блъсва го и бяга. Полицаят стреля, но тъмнината поглъща партизанина.
Търпелив и съобразителен ли е бил Българенски? Ето отговора: Един ден с друг партизанин са в дома му. Осъмват в блокада на селото. Скривалището току що е завършено в пода на кухнята в дома му. Скриват се. Майка му - баба Елена мята една черга върху капака на скривалището, слага трикракото столче отгоре, сяда и започва да гласи закуска - дроби хляб за попара на децата. Полицаите нахълтват в къщата - единият влиза в кухнята и започва да ругае: „ Къде е синът ти ма курво? Ние ще го хванеме! Той има смъртна присъда и ще му видиме сметката! „. Започват да блъскат жената. Как са издържали на тези издевателства и крясъци и партизаните и майката - сами си знаят.
Отмъстителен ли беше Българенски? Определено - не! След 9 септември 1944 г. той не проявява мъст нито към предателя си, нито към полицая, кощунствал над майка му, нито към полицая - убиец. Когато го попитах: „ Защо им прощаваш?" той ми отговори: „ Нека съвестта им ги съди!"
Още на 9 септември 1944 г. той е избран за Първи секретар на Околийския комитет на БРП/к/. В Дряновска околия бяха включени Дряновската и Тревненската общини. Българенски беше неуморим организатор и ръководител. Ежедневно - делник и празник той обикаляше селата. Изграждаше партийни организации, срещаше се с хората. Беше добър оратор и на събрания поставяше глобални задачи за решаване: Да се направят шосейни пътища, за да се свържат всички села с градовете, да се електрифицират всички села, да се построят читалища и училища във всички основни села. Само за 5-6 години селата бяха електрифицирани. Читалища се построиха в селата: Цинга, Скалско, Янтра, Славейково, Буря, Гостилица, Чуково, Денчевци, Балванците, Туркинча, Гвоздейка, Косарка, Маноя, Руня, Ганчовец, Царева ливада, Марча. Всичко се строеше с доброволен труд и средства но местните хора.
Главното внимание на Българенски беше насочено към строителството и производството. Неговият девиз беше: „Работа за всички!". Но само вагонената фабрика в Дряново с 300 работника не беше достатъчна. За да се осигури работа и за жените по негова инициатива се изгражда акционерно дружество за построяване на текстилна фабрика „Бачо Киро". В дружеството влизат: Гено Митев - търговец, Стефан Витанов - ресторантьор, Георги Бояджиев - лимонадена фабрика, Никола Рамболов - маслобойна, Иван Манчев - собственик на дарак. Само за две години фабриката е построена и оборудвана с тъкачни станове. От началото на 1950 г. Българенски е директор на Вагонния завод в Дряново. Започва разширение на завода и увеличаване на производството. В завода работят вече 1300 човека. Строят се фондови жилища за работниците от завода. От 1959 г. Българенски е избран за председател на Окръжния съвет в Габрово. Разгръща широко строителство в града. Заради събарянето на женския метох в центъра на града той си навлича недоволството на Светия синод. Протестира и патриарха. Българенски е отлъчен от църквата. Присвояват му званието „Съборенски". Българенски завършва трудовата си кариера като директор на Дирекция „Язовири и каскади".
Където и да работи, каквото и да работи той постоянно поддържа връзка с Дряновския край. Малцина дряновци знаят, че той беше лобито на Дряново за водоснабдяването на града от язовир „Йовковци". Как става това? Усилията на Дряновското ръководство за включване на града за водоснабдяването му от проектирания язовир „Йовковци" среща отказа на ръководството на Велико Търново. Надеждите са вече само в Българенски, но и той не успява да убеди Търновци. Тогава решава да отиде лично при Тодор Живков. Живков го приема. След изслушването на молбата Живков взема „петолъчката" /специалния телефон/ и се свързва с Първия секретар на партията във Велико Търново по това време - Никола Василев. Казва му: „Кольо, ти ли си? Включваш Дряново за водоснабдяване от язовир „Йовковци". Затваря телефона и се обръща към Българенски : „Кольо, въпросът е уреден!„
За заслуги в развитието на Дряновския край Българенски е удостоен със званието „Почетен гражданин" на Дряново.
Българенски почина на 4 юли 2000 година в с. Стояновци, Тревненско.
Бенко Николов / Дряново News
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
