ЛАЙМСКА БОЛЕСТ
Малките животинки, които атакуват плажове, вили и поляни през лятото, могат да пренасят опасни болестотворни микроорганизми. Това са причинителите на някой сериозни инфекциозни заболявания - Лаймска болест , Ку-треска, Марсилска треска , Кримска хеморагична треска.
Инфекциите, пренасяни чрез кърлежи, за характерни за лятото. Не винаги пациента съобщава за премахнат
кърлеж: поради малките му размери, „предпочитанието му" към скритите места (задколенни ямки, под мишниците, корем, гръб, окосмена част на главата) и безболезненото ухапване, по-точно впиване, често остава незабелязано.
Основна роля имат пасищните кърлежи. Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимото на кърлежа в окото. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на кърлежа е най-добрата профилактика.
В какво се състои първата помощ при ухапване от кърлеж? При забелязан впит кърлеж трябва да се направи опит внимателно с няколко издърпвания да се извади. Най-добре е това да стане с пинцети. Обърнете внимание - точно издърпване, а не въртене, защото така има опасност кърлежът да се скъса и в човешкото тяло да останат части от устния му апарат или тялото. Следва дезинфекция на мястото с йод или спирт. Изваждането трябва да се прави не с голи ръце, а с ръкавица или парче плат. Насочване за хирургично сваляне при дълбоко впит кърлеж или когато при вадене на кърлежа в кожата са останали части от него.Понякога при изтеглянето кърлежът се скъсва и в кожата остава устния му апарат. Това увеличава шанса за предаване на инфекцията, затова останалата от кърлежа част трябва да се отстрани хирургически.
Изваденият кърлеж трябва да се унищожи, като се изгори или изхвърли в тоалетната. Неправилно е да се пука, защото така може да пръсне съдържимото му и да попадне в очите, като по този начин се предаде евентуалната инфекция
По същия начин трябва да се отстраняват и кърлежите от домашните любимци!
Внимателно следете в следващите 30 дни за:
- Локални прояви - на мястото на ухапването - зачервяване, оток, болка.
- Общи прояви - температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото.
При поява на някой от описаните симптоми, обърнете се към лекар!
Какво най-често се греши в поведението след ухапване от кърлеж? Първо, масово се изписват антибиотици, а не е убедително доказано, че те предотвратяват тези инфекции. Т.с. приложението на антибиотик да става само при доказано заболяване, и то от лекар - специалист. Другата разпространена грешка е да се прави кръвна проба за Лаймска болест, без да има каквито и да са болестни прояви. Полученият положителен резултат в тези случаи би могъл да е фалшиво положителен, или пък да е резултат на прекарана преди безсимптомна инфекция (т.е. инфекция без клинични изяви). Т.с. кръвна проба се прави при наличие на някой от описаните по горе общи симптоми , или кожни прояви!
Лаймската болест е една от най-разпространените предавана чрез ухапване от кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните кърлежи са заразени с причинителите на Лаймската болест.
Клиничната картина може да имитира редица заболявания.Протича в няколко стадия:
Първият стадий започва след инкубационен/скрит/ период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър > 5 см, обикновено на мястото на ухапване от кърлежа, което впоследствие бързо се разширява. Това е тъй наречената еритема мигранс.
Паралелно със зачервяването или самостоятелно могат да се изявят и други симптоми на началната Лаймска болест - увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира.
Затова, при поява на някой от описаните по-горе симптоми, особено след ухапване от кърлеж - обърнете се за съвет към лекар!
Вторият стадий се развива месеци след инфектирането. В тази фаза пациентите често съобщават за умора, проблеми с концентрацията и световъртеж. Типични са кризите на изпотяване и епизодите със силно учестен пулс. Характеризира се с някоя от следните клинични прояви - неврологични, ставни, очни, засягане на сърцето, множествени червени петна по кожата.
Третият стадий са усложненията от нелекуваната Лаймска болест, години след заразяването.
Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението.
Лечението и наблюдението се провеждат от лекар специалист. Възможни са рецидиви- месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма причинители на болестта.
Как да се предпазим от ухапване от кърлежи:
- Избягване посещението на райони с гъста растителност и висока влажност поради благоприятните условия за развитие на кърлежите. За почивка в природата да се използват отъпканите и лишени от буйна растителност места.
- Да се носи подходящо затворено облекло - добре пристегнато около китките и глезените, в светъл цвят, с цел лесно откриване на полазилите кърлежи
- Използване на репеленти / отблъскващи кърлежите вещества/ за кожата и перметрин за дрехите.
Репелентите се нанасят по откритата кожа. Предпазният им ефект се увеличава до 8 - 15 дни, ако горните дрехи се импрегнират с тях или с комбинацията репелент плюс перметрин. Накиснатите дрехи се оставят да изсъхнат и след 24 часа се обличат. Репелентите отблъскват кърлежите, а при контакт перметринът ги убива. Не се препоръчва нанасяне на перметрин директно върху кожата - Ежедневен оглед за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой върху тялото.Това е най-важният момент в неспецифичната профилактика на кърлежопреносимите заболявания. Особено внимание трябва да се обръща на "предпочитаните" от кърлежите места - окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините, в гънките зад коляното, под гърдите.
- Наложителен е и оглед на домашните кучета и носенето на противопаразитни каишки.
- Редовно почистване на падналите клони и гниещите листа, окосяване на тревата и ограничаване достъпът на животни в тревните площи на населените места.
*Статията е оформена по материали от българския здравен печат
Д-р Пламен Габровски - специалист по Вътрешни болести
Медицински център - „Света Петка" - Дряново








