Дряново Нет

Членове на ЕП от Групата на Прогресивния Алианс на Социалистите и Демократите в Европейския парламент, издигнати от Коалиция за България

*        Ивайло Калфин - ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП, заместник-председател на Комисията по бюджети, член на Специалната Комисия по финансовата,    икономическата и социалната криза, член на Специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г., член на Делегация за връзки с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово; заместник-член на Комисията по бюджетен контрол, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и Делегацията за връзки със страните от Южна Азия

*        Илияна Йотова - член на Комисията по петиции, Комисията по рибно стопанство и на Делегацията на ЕП в парламентарната асамблея Евронест; заместник-член на Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по граждански, свободи, правосъдие и вътрешни работи и Делегацията за връзки със страните от Магреб.

*        Кристиан Вигенин -  председател на Делегацията на ЕП в Парламентарната асамблея Евронест, координатор на Групата на социалистите в Комисията по външни работи, член на Съвета на председателите на делегации в ЕП и на Делегацията на ЕП в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Украйна; заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на Делегацията на ЕП в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Русия.

*        Евгени Кирилов - член на Комисията по регионално развитие, на Делегацията на ЕП в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС-Грузия, ЕС-Армения и ЕС-Азербайджан и на Делегацията на ЕП в парламентарната асамблея Евронест; заместник-член на Комисията по външни работи, Подкомисията по сигурност и отбрана и на Делегацията на ЕП в Смесения парламентарен комитет ЕС-Бивша Югославска Република Македония.

Българските евродепутати-социалисти, избрани от листата на Коалиция за България, поехме ангажимент пред своите избиратели, в качеството си на Членове на Европейския парламент да работим и отстояваме принципите, които ще поставят в Европейския дневен ред - "Хората на първо място!". Под това мото българските евродепутати-социалисти работим за:

-       справедлива социална Европа за хората;

-       силна икономика и финансова стабилност;

-       развитие на общество на знанието;

-       гарантирано здравеопазване;

-       борба с промените в климата и защита на природата;

-       равнопоставеност между половете;

-       Европейският съюз - като силен партньор за мир, сигурност и развитие.

През първата година от мандата си на членове на ЕП предприехме множество законодателни постъпки, парламентарни и извънпарламентарни инициативи, които да доближат заложените цели до постигането им.

По поетите ангажименти по т. 1 "Справедлива социална Европа за хората" българските евродепутати-социалисти работим за създаване на Европейски пакт за социален прогрес, в който да залегнат цели и стандарти за национална социална и образователна политика, която да допринася за борбата с бедността и неравенствата, както и за социалното и икономическото развитие на ЕС; засилване на социалния диалог между работодатели и синдикати на европейско равнище и въвеждането му в повече отрасли.; равноправно третиране на всички граждани на ЕС при движението им в рамките на Съюза; защита на българските граждани, пребиваващи на територията на останалите страни-членки на ЕС.

През декември 2009 г., в рамките на дебата в пленарна зала на ЕП за нов механизъм на ЕК за отпускане на микрокредити, българският евродепутат Илияна Йотова призова за отделянето на 100 млн. евро от предвидените средства в отделен бюджет, който да гарантира заетостта, социалната защита и борбата срещу социалната изолация, които са основни резултати от финансовата и икономическата криза.

През април 2010 г. Евгени Кирилов стана съвносител на писмена декларация за премахване на ограниченията за работа на българските граждани, които са все още в сила в някои страни-членки. През юли 2010 Илияна Йотова стана съвносител на въпрос към Европейската Комисия относно Свободното движение на работници - временно ограничение на румънски и български граждани на пазара на труда в Европейския Съюз. Въпросът към европейския изпълнителен орган засягат мерките предприемани от ЕК, за да насърчи държавите-членки да отворят своите пазари на труда за български и румънски граждани.

В качеството си на член на комисията по петиции през месец май 2010 г. Илияна Йотова взе активно участие в повторното разглеждане на петицията срещу застрояването на територии покрити от програмата НАТУРА 2000 и по-специално вятърните генератори на полуостров Калиакра. След разглеждането на петицията и защита от страна на българския евродепутат-социалист, един от строежите на вятърните паркове бе спрян.

Ивайло Калфин подкрепи декларацията на ЕП за издаването на стандартизирани и разбираеми фактури за консумацията на енергия, с която ЕП предвижда да се създадат правила, по които потребителите да получават разбираеми сметки за изразходената от тях енергия, които включително да им позволяват да пестят по-ефективно, както и да сменят доставчика на енергия, когато това е възможно. Приемането на подобна европейска регулация ще даде възможност на гражданите да управляват много по-добре използването на енергия, да съобразяват потреблението с възможностите си и да търсят сметка за всяка начислена в сметките им стотинка.

През юни 2010 г. по инициатива на българските евродепутати-социалисти в София се проведе  кръгла маса, под надслов  „Има ли кризата социална алтернатива". Във форума взеха участие членове на ЕП, депутати от Народното събрание, представители на синдикатите, на работодателски организации, неправителствени организации, представители на организацията на хора с увреждания и представители на изпълнителната власт. Основни теми в дебатите бяха намирането на гъвкави мерки за излизане от кризата, насърчаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия, социалното предприемачество, политики на иновациите и др.

По ангажиментите, поети пред избирателите по т. 2 "Силна икономика и финансова стабилност", българските евродепутати-социалисти работим за намаляване на „човешката цена" на икономическия срив и на неговото въздействие върху най-уязвимите социални слоеве, за овладяване на загубата на работни места, а на вече загубилите работата си - съдействие за бързо завръщане на пазара на труда; подкрепа за реализацията на по-мащабни антикризисни мерки на европейско равнище и по-добра координация на националните планове на страните-членки; опростяване на процедурите по Кохезионния и структурните фондове с цел облекчаване на достъпа до финансиране;

През май 2010 ЕП прие резолюция въз основа на доклада на българския евродепутат-социалист Евгени Кирилов за опростяване на достъпа до структурните фондове на ЕС. Съгласно приетите изменения залегнали в нов регламент на Парламента и Съвета се въвеждат много полезни мерки за държавите-членки, в това число и за България. От една страна с новия регламент се намалява сложността и се изясняват редица процедури, с което се цели бенефициентите и управляващите органи да бъдат улеснени и стимулирани при използване на европейските средства. От друга страна се въвеждат и важни мерки в отговор на затрудненията за държавите членки, породени от икономическата криза. Такава мярка е възможността за удължаване на периода за усвояване на средствата предвидени за 2007 г., което ще намали риска от тяхното загубване.

От юни 2010, ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Ивайло Калфин е единственият български представител, избран за член на Временната специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. Комисията предстои да обсъди и предложи визия за развитието на ЕС след изтичането на текущата многогодишна финансова рамка 2007-2013.

Ивайло Калфин е и постоянен член на специалната комисия на ЕП по финансовата и икономическата криза. Основните дейности на тази комисия са свързани с анализиране и оценяване на кризата, последиците й за Съюза, оценка на прилагането на законодателството на Общността във всички засегнати области, както и координацията на действията, предприети от държавите-членки.

Комисията изготви един междинен и един окончателен доклад, съдържащ препоръки за действия или инициативи за справяне с последствията от финансовата и икономическата криза. Ивайло Калфин взе активно участие в работата на комисията и даде над 20 предложения за изменения и допълнения към крайния доклад.

Мандатът на 45-членната специалната комисия е 12 месеца. След широки дебати в ЕП бе решено мандата на комисията да бъде удължен до юли 2011г.

Ивайло Калфин е постоянен главен докладчик в Комисията по Бюджети по въпросите на Европейската инвестиционна банка. През изминалия политически сезон бе стартирана ключова дискусия относно бъдещото развитие и работа на ЕИБ. Бе представен доклад разработван в продължение на 1,5 г. от Комитет на Мъдреците ръководен от френския финансист Мишел Камдесю - бивш директор на Международния валутен фонд  - с препоръки към работата на банката и нейния мандат за операции извън ЕС.

В качеството си на постоянен главен докладчик българският евродепутат защити тезата, че търсенето на нови инструменти за финансиране на бюджета са приоритет. А именно  ЕИБ е един от механизмите, който трябва да бъдат използвани по-активно, за да подпомогнат усвояването на фондовете и борбата с икономическата криза.

През септември 2010, в ЕП започва разработването на доклад за ЕИБ с главен докладчик Ивайло Калфин, чиято крайна цел е определяне на нов мандат на ЕИБ, както и на хоризонтални цели на високо равнище, които да придадат по-ясна идентичност на мандата, насочвайки го към области,  в които банката притежава конкурентно предимство и особено силни позиции. Ще бъде активиран и специален финансов пакет в размер на 2 млрд евро предназначен за финансиране на проекти в областта на изменението на климата.

През първата половина на 2010 г. Ивайло Калфин взе активно участие в изработване на С&Д документ по приоритетите на по-социална стратегия 2020 - "Визия за стратегия 2020 - за една Европа, която не е само пазар". Българският евродепутат-социалист допринесе за разработването на документа с конкретни предложения към създаване на единна Европейска инвестиционна стратегия, като една необходима съставна част за изпълнение на целите на стратегия 2020. Сред идеите, които Калфин предложи и станаха част от документа бяха: необходимия средносрочен преглед на текущата многогодишна финансова рамка (МФР), 2007-2013г.; адекватното финансиране на нови компетенции на ЕС, съгласно Договора от Лисабон; разработването на нови инструменти за финансиране на бюджета; засилване на ролята на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за подкрепа на инвестициите в инфраструктурата, екологичните технологии, иновации и малките и средни предприятия, както и привеждане в пълно съответствие на политиките на ЕИБ и ЕБВР с приоритетите на ЕС; координация между европейските и националните бюджетни усилия; създаване на подходяща европейска рамка за публично-частни партньорства;

Ивайло Калфин бе съавтор на предложение за създаване на пилотен проект за Дунавската стратегия. Главният акцент на пилотния проект е ЕК да определи необходима финансова подкрепа за общата стратегическа визия за Дунавския регион, позволяваща финансирането на проекти в следните области: трансграничното сътрудничество, социално развитие и опазване, устойчиво икономическо развитие, развитие на туризма, транспортните мрежи и енергийната инфраструктура, на културата и на образованието, опазването на околната среда. Калфин  е член на "Дунавския форум"в ЕП и взе участие в няколко международни конференции, организирани от ГД "Регионално развитие" на Европейската комисия - Германия, гр. Улм, 1-ви февруари 2010 г. и в България, гр. Русе, 10 май 2010 г.;

По т. 3 от поетите пред избирателите ангажименти за "Развитие на общество на знанието", българските евродепутати-социалисти, работим за активни действия за гарантиране на пълен и равноправен достъп до учение през целия живот, с акцент върху предоставяне на втори шанс за тези, които не са завършили училище; подкрепа за разширяване на програмите за изучаване на чужди езици и отварянето им за хора от всички възрасти като средство за постигане на реална мобилност; усилия за пълно признаване на всички придобити знания и умения на българските граждани в цяла Европа, за да имат реален шанс за мобилност; създаване на предпоставки за запазване на националната и културната идентичност на България, използването на езика и азбуката като официални за Европейския съюз.

През ноември 2009 г. по инициатива на българските евродепутати-социалисти и техни колеги в Европейския парламент беше организиран първият "Форум на франкофоните в ЕП", на който взеха участие преподаватели и лектори в български и френски университети, български студенти във Франция, журналисти, и служители в европейски и международни институции.

Ивайло Калфин е единствения български представител участвал в създаването на първата в историята на ЕП интергрупа „Младеж". Темите, с които се занимава форума, са социалното включване, активното гражданство, образованието и мобилността на младите хора. Приоритетна задача на членовете й е да идентифицира най-неотложните им проблеми в период на криза и да изработи предложения за решаването им. Публичните дискусии, които са основна част от работата на Интергрупите са гаранция за адекватността на законодателството в последствие.

През юли 2010 г. в рамките на редовната пленарна сесия на ЕП Ивайло Калфин отправи призив към Европейската комисия да разгледа въпроса със затрудненията пред които са изправени гражданите в България при признаване на дипломи и квалификации, издадени от университети в рамките на ЕС. Българският евродепутат обърна внимание, че въпреки многократните обсъждания и много ясното европейско законодателство, някои страни-членки продължават да създават трудности, а в някои случаи - да не признават квалификацията, посочена в дипломите, издадени от европейски университети. Ивайло Калфин призова Европейската комисия да вземе мерки за прекратяване на тази несправедливост.

В качеството си на член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика Ивайло Калфин бе докладчик за Групата на социалистите и демократите по доклада за цифровия дневен ред, целящ развитието до 2015 г. на Информационните и телекомуникационни технологии /ИКТ/ и на тяхното използване в ЕС. Докладът, гласуван с голямо мнозинство от Европейския парламент, призовава за развитието на широколентовия Интернет, за преминаването на следващото поколение Интернет чрез оптични връзки, както и за осигуряването на високо ниво на сигурност в киберпространството и на цялостен достъп до Интернет за европейските граждани, включително живущите в отдалечените географки региони, социално уязвимите хора и хората с увреждания.

По т. 4 от поетите пред избирателите ангажименти за "Качествено и достъпно здравеопазване" българските евродепутати-социалисти работим за повишаване на качеството на медицинските услуги и гарантиране на правата на пациентите в Европа; за разработване на стратегия за подобряване на инфраструктурата и реактивността на здравните системи в страните-членки; за развитие на европейска политика към възрастните хора, която да им гарантира равни права, добро здраве, активно и достойно остаряване; за европейска координация и ангажимент в областта на донорството и трансплантациите в Европа с цел повишаване на качеството и безопасността, както и на достъпа на нуждаещите се от клетки, тъкани и органи.

Кристиан Вигенин участва в работата по доклада на ЕП по предложението за директива за донорство и трансплантация на органи в ЕС и по плана за действие в тази сфера за периода 2009 - 2015 г. Българският евродепутат отстоява позицията, че, освен да се гарантират стандарти за качество на органите и безопасност на трансплантациите на национално и общоевропейско ниво, е необходимо да се изгради национална информационна система и база данни, както и по-ефективни механизми за сътрудничество между държавите-членки в тази област с цел проследяване на органите в рамките на ЕС, включително и след трансплантацията, както и на медицинското състояние на живите донори. Според позицията на Вигенин, на европейско ниво трябва да се предотврати комерсиализацията на донорството и да се гарантира, че даряването на органи от живи донори е напълно безплатно, като по този начин се намали рискът от нелегални практики.

По т. 5 от предизборната си платформа "Борба с промените в климата и защита на природата", българските евродепутати-социалисти работим за развитие на Обща европейска енергийна политика, основана на устойчивостта, енергийната сигурност и независимост, диверсификацията на енергийни източници и солидарност между страните-членки в случай на енергийни кризи; подкрепа за изграждането на АЕЦ „Белене" и увеличаване на компенсациите за затваряне на блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй"; насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници като инструмент за повишаване на енергийната сигурност на страната.

През май 2010 г. ЕП прие резолюция за компенсациите за извеждането от експлоатация на блокове І - ІV на АЕЦ "Козлодуй". Като докладчик в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (главна) и бюджетната комисия (становище), Ивайло Калфин извоюва всички български позиции да бъдат приети в крайния текст.

Калфин бе и единствения български евродепутат, участващ на 18 ноември 2009 г. в състава на парламентарната делегация в Помирителна процедура за съгласуване на позициите на Парламента и Съвета относно Бюджет 2010 на Общността. Помирителната процедура бе първия и най-важен етап от дълго продължилата битка за стартирането на изплащане на допълнителните компенсации за "Козлодуй". Благодарение на намесата на Калфин, бе решено средствата да бъдат осигурени чрез икономии от разходи на Съвета на ЕС и на Европейския парламент по различни програми като бе избегната опасността изплащането на сумите да бъде отложено с една година. Така в резултат на преговорите и на доклада на Калфин в Комисията по Бюджети, стана възможно изплащането на първия транш от 75 милиона евро от общо 300 млн. до 2013 г. да бъде заложен още в Бюджет 2010 г.

В комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Калфин работи с цел отпуснатите средства да се насочат за извеждане от експлоатация на блокове І - ІV, както и за проекти за опазване на околната среда и модернизиране на секторите на производството. Благодарение на усилията на българските представители бе отхвърлено крайно неприемливото предложение почти половината от средствата /120млн./ да бъдат пренасочени за изграждане на трайно хранилище за високо радиоактивни ядрени отпадъци в България.

В свое изказване в пленарна зала на ЕП, по време на обсъжданията през февруари 2010 г. на Зелената книга за реформа на Общата рибарска политика българският евродепутат Илияна Йотова отправи призив за отделянето на специално внимание върху Черно море и необходимостта от създаването на специализирани органи за неговото управление, които да отчитат интересите на хората в крайбрежните райони, екологичните въпроси и рибарската индустрия. Според Илияна Йотова този нов подход към Черно море трябва да бъде включен в следващата финансова рамка на ЕС за 2014-2020 в която тази реформа трябва да бъде обезпечена.  По настояване на българския евродепутат бе взето решение за изготвянето на доклад за настоящото и бъдещо управление на рибарството в Черно море. Изготвянето на доклада е възложено на Илияна Йотова.

През месеците март, април и май Илияна Йотова работи активно и по докладите за нов тласък на европейските аквакултури и вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури от страни извън ЕС. Благодарение на усилията на българския евродепутат-социалист в двата документа бяха включени основите за отделен регламент, който изрично да урежда сектора на аквакултурите, опростени бюрократични процедури в страните-членки, повече пари в Европейския фонд за рибарство за новата финансова рамка, както и призив за допълнително финансово стимулиране на европейските производители, които да удържат на натиска от трети страни.

Съгласно т. 6 от предизборната си платформа за "Равнопоставеност на половете", българските евродепутати-социалисти работим за приемане на Европейска харта за правата на жените, за да се разширят правата и възможностите на жените и да се създадат механизми за осъществяване на реална равнопоставеност във всички сфери на обществения и политическия живот; равно политическо представителство на жените и мъжете във всички европейски органи за вземане на решения; подкрепа за родителите за намиране на баланс между отглеждането на децата и служебните ангажименти, като предлагаме страните-членки да изпълнят заложените цели за места в детските заведения за 33% от децата на възраст между 0 и 3 години и 90% от децата от 3 години до навършване на училищна възраст; преодоляване на разликата в заплащането между жените и мъжете; решителни действия срещу трафика на хора и сексуалната експлоатация чрез по-добро сътрудничество на правосъдните и полицейските органи; подкрепа за държавите-членки в усилията им за борба с домашното насилие и други форми на насилие над жените.

През април 2010 г. Илияна Йотова беше определена за докладчик в сянка на доклад за Жените, работещи в несигурни условия на труд. Внесените от Илияна Йотова предложения за изменения са насочени най-вече към защита на правата на жените. Българският евродепутат настоява в обхвата на доклада да влизат също така и сезонните работници, като под сезонен работник се има предвид работници, сключили явни и неявни договори за заетост, където времето и продължителността на договорите са повлияни от сезонни фактори. През есента на 2010 г. в ЕП, по инициатива на Илияна Йотова, ще се проведе кръгла маса на тема "Жените, работещи при несигурни условия на труд".

По ангажиментите, поети пред избирателите по т. 7 "Европейският съюз - силен партньор за мир, сигурност и развитие", българските евродепутати-социалисти работим за по-ефективна работа по предотвратяване и разрешаване на конфликти по света и по управление на кризи чрез подобряване на капацитета на обединените сили на европейските страни и споделяне на тежестта на умиротворителните мисии в кризисните райони, в рамките на ООН; създаване на Черноморски съюз и развитие на Източно партньорство, за да засилим сътрудничеството си с източните съседи на Европейския съюз, както и структуриран диалог с Русия по всички въпроси от общ интерес; подкрепа за активна политика по разширяването на ЕС - присъединяване на Хърватия, продължаване на преговорите с Турция, започване на преговори с Македония и преди края на мандата - със Сърбия, Албания и Черна гора, като в процеса на преговори се решат и всички проблемни въпроси в двустранните отношения с България; подкрепа за разширяване на контактите на ЕС със страните, включени в Източното партньорство, особено Молдова и Украйна, с оглед значителните български малцинства в двете страни.

В началото на мандата си през септември 2009 г. Европейският парламент избра Кристиан Вигенин за председател на Делегацията на ЕП в новоучредената Парламентарна асамблея Евронест за диалог със страните от Източното партньорство (Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна). Вигенин играе водеща роля в преговорите за намиране на компромисно решение за участието на Беларус в работата на Асамблеята, тъй като, според официалната позиция на ЕП, диалогът с Минск е прекратен до провеждането на свободни и демократични избори в страната. В тази връзка, по инициатива и под ръководството на Кристиан Вигенин, през февруари т.г. в Беларус беше изпратена първата от 2002 г. насам парламентарна мисия, която да проучи на място възможностите за преодоляване на ситуацията и напредък на процеса на демократизация на страната. Вигенин беше и сред евродепутатите, изпратени да наблюдават провеждането на парламентарните избори в Молдова през юли 2009 г. и на президентските избори в Украйна през януари 2010 г. С опитите да се постигне сближаване на позициите на ЕС и източните партньори беше свързана и международната конференция, организирана на 21 май 2010 г. в София от Делегацията на българските евродепутати социалисти под надслов "Източната политика на Европейския съюз - нови възможности, нови отговорности", в която взеха участие представители на ЕК, парламентите на страните от Източното партньорство и Черноморския регион, депутати от 41-вото Народно събрание на България, както и утвърдени експерти от международни организации и неправителствения сектор.

В качеството си на координатор на Комисията по външни работи на ЕП, Кристиан Вигенин участва активно в изработването на междуинституционалното предложение за изграждането на Службата за външни действия на ЕС. Постигнатият компромис гарантира спазването на европейските практики за демократичност, като дава възможност на ЕП да упражнява бюджетен и политически контрол върху дейността на Службата.

Един от най-важните въпроси свързан с Европейската служба за външни действия бе нейният Бюджет и контрола върху изпълнението му. През последните месеци един от основните проблеми, пред които бе поставена Европейската служба за външни отношения бе свързан с възможността ЕП да получи всички инструменти, необходими за осъществяване на строг контрол върху разходите от европейския бюджет за външна дейност.

Ръководителят на Делегацията на българките социалисти Ивайло Калфин като докладчик в Комисията по бюджетен контрол за Европейската служба за външни действия бе отговорен за изготвяне на становище именно по отношение на контрола при разходването на тези средства - за установяването на  ясни правила за отчетност и механизми, които да работят добре на практика и да защитават интересите на европейските данъкоплатци.

През февруари 2010 г., в качеството си на заместник-председател на Делегацията в парламентарната комисия за връзки ЕС - Молдова, Илияна Йотова направи официално посещение в Молдова. Основен акцент в разговорите с официалните молдовски власти бяха преговорите по споразумението за асоциирането на страната с ЕС, както и процеса на либерализиране на визите за молдовски граждани. В рамките на визитата Илияна Йотова има срещи и се запозна с проблемите на представителите на българската диаспора в страната..

По време на 7-та среща на Съвместния парламентарен комитет Македония-ЕС, проведен на 18 и 19 февруари в Скопие българският евродепутат-социалист Евгени Кирилов постави отново въпросите свързани с правата на македонските граждани с българско самосъзнание, продължаващия език на омразата в македонките медии и възстановяването на българските военни гробища и паметници на територията на Македония.

През май 2010 г. Европейският парламент прие доклада на българския евродепутат-социалист Евгени Кирилов за "Нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ", съгласно заключенията на доклада Южен Кавказ е регион от голямо стратегическо значение за ЕС от гледна точка на политика, икономика и сигурност. Основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС. Докладът подчерта също така е стратегическото геополитическо разположение на региона, нарастващата му роля на важен енергиен, транспортен и комуникационен коридор, свързващ Каспийския регион и Централна Азия с Европа, както и увеличаващата се загриженост на ЕС в областта на енергийната сигурност, предполагат нарастващо присъствие на Съюза в региона, включително в завършването на тръбопровода „Набуко".

През май 2010 г., по инициатива на Делегацията на българските социалисти, в София се проведе международна конференция под надслов "Източната политика на Европейския съюз - нови възможности, нови отговорности", в която взеха участие представители на ЕК, парламентите на страните от Източното партньорство и Черноморския регион, депутати от 41-вото Народно събрание на България, както и утвърдени експерти от международни организации и неправителствения сектор.

През юни 2010 г., по съвместна инициатива на Делегацията на българските социалисти и Международния институт за сигурност и сътрудничество-МИСС, се проведе кръгла маса-дискусия под надслов "Наркотици и тероризъм: световна заплаха", в която взеха участие евродепутати, членове на ръководството на института, членове на кабинета на европейския координатор по борба с тероризма, посланици на дипломатическите мисии към ЕС на Русия, Сърбия и Албания, и представители на постоянните представителства на САЩ и Словакия към ЕС.